Веднъж Исус стоял на пазара и някой го попитал: „Кой е достоен да влезе в твоето царство Божие?"

Той се огледал. Имало там един равин, който малко се приближил, мислейки си, че е избран - но не той бил избраният.

Там бил и най-добродетелният човек в града - моралистът, пуританът. И той малко се приближил с надежда, че е избран, но и той не бил избран.

Исус се огледал - видял едно малко дете, което не очаквало, че ще бъде избрано, което не се приближило дори и на сантиметър. То нямало идеята, за него не стоял въпросът дали ще бъде избрано. То просто се наслаждавало на цялата сцена - на тълпата и на Исус и на хората, които говорели, и просто слушало. Исус го повикал, вдигнал го на ръце и казал на тълпата: „Тези, които са като това малко дете, те са единствените достойни да влязат в царството Божие."

Но помнете, той казал: „Тези, които са като това малко дете...." Той не казал: „Тези, които са малки деца." Има огромна разлика между двете неща.

Той не казал: „Това дете ще влезе в царството Божие", защото всяко дете непременно ще бъде покварено, то трябва да се отклони. Всеки Адам и всяка Ева непременно ще бъдат изгонени от райската градина, те трябва да се отклонят.
        Това е единственият начин за възвръщане на истинското детство: първо трябва да го загубиш. Много е странно, но такъв е животът. Много е парадоксално, но животът е парадокс.
         За да познаеш истинската красота на своето детство, първо трябва да го загубиш-иначе никога няма да я познаеш.

Рибата никога не научава къде е океанът - освен ако не я извадиш от океана и не я хвърлиш на пясъка под изгарящото слънце, едва тогава тя ще разбере къде е океанът. Сега тя ще копнее за океана, ще прави всякакви усилия да се върне обратно в океана, да скочи в океана. Рибата си е същата, но въпреки това не е същата. Океанът си е същият, но въпреки това не е същият, защото рибата е научила един нов урок. Сега тя осъзнава, вече знае: „Това е океанът и това е моят живот. Без него няма да ме има - аз съм част от него."

Всяко дете трябва да загуби своята невинност и да си я възвърне. Загубването е само половината от процеса - мнозина са я загубили, но много малко са си я възвърнали. Това е жалко, много жалко.

Всеки я загубва, но много рядко се случва човек като Буда, Заратустра, Кришна, Исус да си я възвърне.

Исус не е никой друг освен Адам, който се връща вкъщи. Мария Магдалена не е никоя друга освен Ева, която се връща вкъщи. Те са излезли от морето и са видели нещастието и глупостта. Видели са, че не е блаженство това да бъдеш извън океана.

В момента, в който осъзнаеш, че да си част от което и да е общество, която и да е религия, която и да е култура означава да си останеш нещастен, да си останеш затворник - в този ден започваш да изоставяш веригите си. Зрелостта идва, ти отново придобиваш своята невинност.

Има голяма разлика между зрелост и остаряване, огромна разлика, и хората винаги се объркват. Зрелостта е едно вътрешно израстване.

Зрелостта е нещо, което ти внасяш в живота си - тя произтича от осъзнаването.

Зрелост означава да отидеш отвъд мислите и чувствата-и да се превърнеш в едно чисто съществуване.


Ошо "За зрелостта"

 

мъдреци от древността, всичко което е написал и с огромно значение за цялото човечество.
По нашему казано горната дилема е да оцениш нещо, когато го загубиш. Да, но има хора, които и това не могат да направят и като загубят нещо търсят вината навсъкъде другаде, но не и в себе си и не могат да направят правилни изводи. Те не стоят и не съзерцават отстрани, а хулят или се окайват, вместо да потърсят истинската причина.
Зрелостта се постига с наблюдение на света около теб-вътре и вън от него -анализ и синтез.

Да, така е. Наблюдението е първата и най-важна стъпка, но трябва смелост за нея. Включвам и себе си, защото съм установила, че не е лесно.
Тези, които хулят и окайват просто трябва да узреят. Все някога ще разберем, че това не ни прави щастливи. Все някога ще стигнем дъното и ще потърсим изхода. Просто на някои им трябва повече време, а на други по-малко.
Всички ние сме незрели, тръгнали към зрелостта си :)
Ошо съчетава мъдростта на древността, приложена в нашето съвремие на науката. Наистина е гениален.
Цялото му име е Раджниш Чандра Мохан Джаин (също Бхагаван Шри Раджниш или Ошо) (11 декември 1931 - 19 януари 1990) и е духовен учител и философ, живял в Индия и САЩ.
Може да се каже, че е живял в нашето съвремие.
Днес денят е слънчев :) Много щастие и усмивки от мен!

че прочетох този текст...Развълнува ме!

А аз съм благодарна, че този текст развълнува един човек....

Благодаря!

Аз благодаря, че се отби тук и това ти е доставило удоволствие!

влизането днес в този блог,усмисли бъдещите ми дни...