8. Към четиридесет и деветата година търсенето се изяснява - седем години му трябват на търсенето, за да се изясни. Сега се появява решимост.

Вече не се интересуваш от другите, особено ако всичко се е наредило както трябва - и това трябва да го повтарям все отново и отново, защото нещата никога не са както трябва. Човекът вече не се чувства сексуален. Всичко това му се вижда малко детинско, малко незряло.

Но обществото може да те принуди... На Изток винаги са били против секса и са потискали секса. Когато момчето стане на четиринадесет години, те потискат сексуалността му и искат да вярват, че момчето е все още дете, че не мисли за момичета. Може би другите момчета - такива винаги има в квартала, - но не и твоето момче, то е невинно като детенце, като ангелче. И то изглежда много невинно, но това не е вярно - то фантазира. Момичето е влязло в съзнанието му, трябвало е да влезе, то е естествено - и сега юношата трябва да крие. Той започва да онанира и трябва да крие това. Започва да се изпразва насън и трябва да го крие.

На Изток четиринадесетгодишното момче придобива чувство за вина. Нещо лошо се случва - и то само на него, защото младежът не може да знае, че всички навсякъде са същите като него. А от него се очаква много - да си остане ангел, девствен, да не мисли за момичета, дори и да не сънува за тях.

На Запад това потискане е изчезнало, но друго се е появило. Ако изостави едно потискане, незабавно започва друго.

Сега на Запад потискането е на възраст около четиридесет и девет години: хората биват принуждавани да продължават със секса, защото отвсякъде ги учат: „Какво правиш? - човек може да бъде сексуално потентен чак до деветдесетгодишна възраст!" Това го казват големи авторитети. А ако не си потентен и не се интересуваш, започваш да се чувстваш виновен.

На четиридесет и девет годишна възраст човек започва да се чувства виновен, че не прави любов толкова много, колкото би трябвало.

Ако съпругът спре, съпругата му се нахвърля: „Какво правиш?" Ако съпругата спре, съпругът и се кара: „Това противоречи на психолозите и може да предизвика някаква перверзия."

На Изток ние сме сторили една глупост, а и на Запад, в древността, са сторили същата глупост. Да позволиш на едно четиринадесетгодишно дете да стане сексуално потентно - а това толкова естествено става - било против религията. Детето не може нищо да направи, това е отвъд неговия контрол. Какво може да направи? Как да го направи? Всички учения за целомъдрие на четиринадесетгодишна възраст са глупави, ти така потискаш човека.

Но старите авторитети, традиции, гурувци, старите психолози и религиозни хора - всички те са били против секса, цялата власт е била против секса. Детето е било потиснато, създала се е вина. Природата е била възпрепятствана.

Сега от друга страна се прави точно обратното. Психолозите принуждават хората да продължават да правят любов -инак ще си загубиш жизнеността.
       А на четиридесет и девет годишна възраст... така както на четиринадесет години сексът се появява естествено, така на четиридесет и девет години той естествено спада. Така трябва да е, защото всеки кръг трябва да се завърши.

Ето защо в Индия сме решили, че на петдесетгодишна възраст човек трябва да започне да става банпрастх, да обърне очи към гората и да загърби пазара. Банпрастх е една прекрасна дума - тя означава човек, който е започнал да гледа към Хималаите, към горската пустош.

Сега е обърнал гръб на живота, на амбициите, на желанията и на всичко останало -край вече. Той започва да върви към усамотението, към това да бъде сам себе си.

Преди това животът е бил твърде натрапчив и той не е могъл да остане сам -имало е отговорности, които е трябвало да се носят, деца, които да се отглеждат. Сега те вече са пораснали. Оженили са се - докато станеш на четиридесет и девет години, децата ти са се оженили, установили са се. Те Вече не са хипита, сигурно са станали на двадесет и осем години. Те ще се установят - сега ти можеш да се разустановиш.

На четиридесет и девет годишна възраст човек започва да гледа към горската пустош, да се движи навътре, да става интровертен, да става все по-медитативен и по-медитативен и изпълнен с молитвено настроение.

9. На петдесет и шест годишна възраст отново става промяна, революция. Вече не е достатъчно да гледаш към Хималаите - човек трябва наистина да пътува, да отиде там. Животът приключва, смъртта приближава.

-На четиридесет и девет годишна възраст човек престава да се интересува от другия пол.

-На петдесет и шест години човек трябва да престане да се интересува от другите, от обществото, от социалните условности, от клубовете. На петдесет и шест годишна възраст човек би трябвало да се оттегли от всички ротариански и Лайънс клубове - това вече изглежда глупаво, детинско. Отиди В някой ротариански или Лайънс клуб и виж хората, облечени в официални костюми и всичко останало - изглежда тийнейджърско, детинско. Какво правят те? Лъвове - самото име изглежда глупаво. Това показва, че умовете им са посредствени.

На петдесет и шест годишна възраст човек би трябвало да е толкова зрял, че да излезе от всички социални обвързаности. Стига толкоз! Живял е достатъчно, научил е достатъчно, нека сега благодари на всички и да напусне това. Петдесети шест години е възрастта, на която човек естествено би трябвало да стане санясин. Трябва да приеме саняс, да се отрече, това е естествено - както си влязъл, така би трябвало и да се отречеш. Животът би трябвало да има вход, както и изход - иначе би бил задушаващ. Ако влезеш и никога не излезеш, ще кажеш, че се задушаваш, че си в агония. Има изход, и той е саяяе - ти излизаш от обществото.

10. На шестдесет и три годишна възраст отново ставаш дете, интересуваш се само от себе си. Ето това е медитацията - да се движиш навътре, като че ли всичко друго е отпаднало и само ти съществуваш. Ти отново ставаш дете -естествено, много обогатено от живота, много зряло, разбиращо, с голяма интелигентност. Сега отново ставаш невинен Започваш да се движиш навътре. Останали са само седем години и трябва да се приготвиш за смъртта. Трябва да си готов да умреш.

А какво представлява готовността да умреш? Готовност да умреш означава да умреш празнувайки!!! Да умреш щастливо, радостно, да умреш на драго сърце, приветствайки смъртта, това означава да си готов. Бог ти е дал възможност да учиш, да бъдеш, и ти си учил. Сега би искал да си починеш. Сега би искал да отидеш в своя последен дом. Пребивавал си известно време.

Скитал си из една непозната земя, живял си с непознати хора, обичал си тези странници и си научил много. Сега времето е дошло: принцът трябва да се върне в собственото си царство.

Шестдесет и три години е времето, когато човек става напълно затворен в себе си. Цялата енергия се движи все навътре и навътре и навътре, обръща се навътре. Ти се превръщаш в един кръг от енергия, която не се движи наникъде. Няма четене, няма много приказване Ти ставаш все по-тих, все повече и повече със себе си, оставайки напълно независим от всичко, което е около теб. Енергията малко по малко спада.

11. Към седемдесетгодишна възраст вече си готов. И ако си следвал този естествен модел, точно преди смъртта си - девет месеца преди своята смърт - ще разбереш, че смъртта идва. Както детето трябва да прекара девет месеца в утробата на майка си, същият цикъл се повтаря напълно, съвършено, с всички подробности. Когато идва смъртта, девет месеца преди това, ти ще знаеш. Сега влизаш отново в утробата. Тази утроба вече не е утробата на майката, тази утроба е вътре в теб.

Индийците наричат светая светих на храма гарбха, утроба. Когато отидеш в храма, най-вътрешната част на храма се нарича утроба. Това е утробата, в която човек трябва да влезе. Човек отива в най-вътрешното светилище, където пламъкът винаги гори, където винаги има светлина, където е храмът, където Бог винаги е живял. Това е естественият процес.

За този естествен процес няма нужда от бъдеще. В този момент трябва да живееш естествено. Следващият момент ще дойде от само себе си.

Както реката тече и идва до океана, по същия начин и ти течеш и идваш до края, до океана. Но човек трябва да остане естествен, да тече и да е в момента. Веднъж щом започнеш да мислиш за бъдещето, за амбицията и за желанието, ти пропускаш този момент. А когато този момент се пропусне, той ще създаде перверзия, защото винаги ще ти липсва нещо, ще има празнина.

Ако детето не е изживяло добре своето детство, тогава това неизживяно детство ще навлезе в неговата младост -защото къде иначе ще отиде? То трябва да се изживее.

 Когато детето стане на четири години и танцува, скача и тича наоколо, лови пеперуди, това е прекрасно. Но когато един млад мъж на двадесет години хукне след пеперудите, той е побъркан - тогава трябва да го вземат в болницата, защото е душевно болен. Тялото е пораснало, умът изостава. Трябва да е нещо в детството - не са му позволили да го изживее напълно.

Изживей младостта си напълно. Не слушай древните авторитети! Не ги слушай - защото те са убили младостта, потиснали са младостта. Те са против секса, а ако някое общество е против секса, тогава сексът се разпростира из целия ти живот, превръща се в отрова. Изживей го! Наслади му се!

Между четиринадесет и двадесет и една година момчето е в най-високия връх на своята сексуалност. Всъщност юношата достига върха на сексуалността около седемнадесет или осемнадесет годишна възраст.

Никога вече той няма да е толкова потентен и ако тези моменти се пропуснат, той никога няма да постигне прекрасния оргазъм, който е могъл да постигне на около седемнадесет или осемнадесет годишна възраст.

А когато казвам, че сексът може да се превърне в самадхи, в свръхсъзнание, не казвам това за хора, които са на седемдесет, помнете! Казвам го за хора на седемнадесет годишна възраст.

Ако на младия човек се позволи да прави свободен, напълно свободен секс на възраст между четиринадесет и двадесет и една годиш, той никога няма да се притеснява за секса. Той ще е напълно свободен. Няма да разглежда списания Плейбой и Плейгърл. Няма да крие грозни, неприлични снимки в шкафа или в Библията. Няма да замеря момичетата с разни неща, няма да ги щипе. Тези неща са грозни, просто грозни - но продължавате да. ги толерирате и да не чувствате това, което става, да не чувствате защо всички са невротични.

Ако ти се падне шанс да се отъркаш в тялото на някоя жена, няма да го изтървеш - колко грозно! Да се отъркаш в нечие тяло? - нещо в теб е останало неосъществено.

А когато някой старец гледа с похотливи очи, нищо не може да се сравни с това, то е най-грозното нещо в живота!!!. Очите му вече би трябвало да са невинни, той вече би трябвало да е приключил с това.

Не че сексът е нещо грозно - помнете, аз не казвам, че сексът е грозен. Сексът е прекрасен на своето време и сезон, и е грозен извън сезона, извън времето си. Когато присъства в един деветдесетгодишен старец, той е болест. Ето защо хората казват „мръсен старец". Това е нещо мръсно.

Младият мъж е прекрасен, сексуален. В него се вижда жизненост, живот.

Ако един старец е сексуален, това е свидетелство за неизживян, празен, незрял живот. Той е пропуснал възможността и сега не може да направи нищо, но продължава да мисли, да пълни ума си със секс, да фантазира.

Помнете, правилно организираното общество би позволило пълна сексуална свобода между четиринадесет и двадесет и една годишна възраст. След което обществото автоматично ще стане по-малко сексуално, а след определена възраст няма да има секс. Болестта няма да я има - изживей секса, когато моментът назрее, и забрави за него, когато моментът си е отишъл. Но можеш да направиш това едва когато си го изживял - инак не можеш да забравиш и не можеш да простиш. Ще се държиш за него, той ще се превърне в една вътрешна рана.

И недей да слушаш глупавите психоаналитици и психолози на Запада. Колкото и изтънчени инструменти да имат те - Мастърс енд Джонсън и други такива - и колкото и много вагини да са тествали и прегледали, те не познават живота.

Всъщност аз подозирам, че тези Мастърс енд Джонсън и Кинсийз са все воайори. Самите те умират за секс - кой иначе би се загрижил да наблюдава хиляда вагини с помощта на инструменти, да гледа какво става вътре, когато жената прави любов? Кой ще се интересува? Каква простотия! Но когато нещата се изопачат, тогава се случват подобни работи. Сега Мастърс енд Джонсън са станали експерти, върховни авторитети.

А аз подозирам, че те са пропуснали своята младост, не са изживели както трябва своя сексуален живот. Някъде нещо липсва и те го допълват с подобни трикове.

А когато едно нещо е облечено в научни одежди, можеш да направиш всичко. Вече правят фалшиви, електрически пениси, които пускат да мърдат в истински вагини и се опитват да разберат какво става вътре, дали оргазмът е клиторален или вагинален, или какви хормони текат, какви хормони не текат, и колко дълго една жена може да прави секс. Твърдят, че до самия си край жената може да се люби - дори и на смъртното си легло.

Всичко, което идва, трябва и да си отиде. Всичко, което се издига, трябва и да спада. Всяка вълна, която се надига, трябва да изчезне, трябва да дойде време, когато ще изчезне. Идва на четиринадесетгодишна възраст и на четиридесет и девет или там някъде си отива. Но един мъж да прави секс по пет пъти на ден на шестдесетгодишна възраст - има нещо не наред. Има нещо много, много сбъркано - тялото му не функционира правилно. Това е другата страна на импотентността, другата крайност.

Ако живееш напълно в момента, тогава няма нужда да се тревожиш за бъдещето.

Едно правилно изживяно детство те довежда до една правилна, зряла младост - течаща, жизнена, жива, един див океан от енергия.

Правилно изживяната младост те води до един много установен, спокоен и тих живот.

Правилният и тих живот те води до религиозното търсене: какво е животът? Живеенето не е достатъчно, човек трябва да проникне в мистерията.

Спокойният и тих живот те води до медитативни моменти.

Медитацията те кара да отхвърлиш всичко, което е сега безполезно, просто някакви отпадъци, боклук. Целият живот се превръща в боклук и само едно нещо винаги остава, вечно ценно, и то е твоето осъзнаване.

Те вървят заедно - миналото и бъдещето са заедно, свързани са едно за друго. Когато мислиш за бъдещето, това не е нищо друго освен проекция на миналото; когато мислиш за миналото, това не е нищо друго освен опит да планираш бъдещето - те са заедно.

Настоящето е извън и двете - този, който живее в момента тук и сега, не е задръстен нито от миналото, нито от бъдещето, той е необременен. Той няма товар, който да носи, той се движи без тегло. Преди да умре, точно девет месеца преди това, той ще знае, че смъртта идва.

И ще се наслаждава и ще празнува, и ще каже на хората:

 „Корабът ми идва и ще остана само още малко на този бряг.Скоро ще поема пътя към дома. Този живот е едно прекрасно, странно преживяване. Аз любих, учих, живях много, аз съм обогатен. Бях дошъл тук без нищо, а си отивам с много опит, с много зрелост." Той ще благодари на всичко, което се е случило - както на доброто, така и на лошото, както на правилното, така и на погрешното, защото той се е учил от всяко нещо.

Не само от правилното, но и от погрешното: учил се е от мъдреците, които е срещнал, а и от грешниците се е учил - да, и от тях също. Те всички са помогнали. Хората, които са го обирали, са му помогнали, хората, които са го подкрепяли, са му помогнали. Помогнали са му приятелите, помогнали са му и враговете - всичко му е помагало. Лято и зима, ситост и глад, всичко е помагало. Човек може да е благодарен на всичко.

Когато човек благодари на всичко и е готов да умре, да отпразнува тази възможност, която му е била дадена, смъртта се превръща в нещо прекрасно. Тогава смъртта не е вече враг, а най-големият приятел, защото е кулминацията на живота.

Тя не е краят на живота, а кулминация. Тя изглежда като край, защото никога не си познавал живота - а за този, който е познал живота, тя се явява като самата кулминация, самият връх, най-високият връх.

 Ошо "За зрелостта"

Интересно ми е, но ми е и чуждо...Ще го прочета пак, но това е друга култура...Няма да е нормално цялото човечество да има една култура, една народопсихология...

Ошо е живял както в Индия, така и в САЩ. Преподавал е в университети и в Индия и в САЩ. Живял е и познава и двете общества и то неотдавна. Не става въпрос за друга култура, а естествеността на живота.
ПП- Той правилно казва, че ако нещата не са изживяни навреме, естествения ход на нещата се обърква, което е и по-честия случай.

Клипът на Енигма не е от друга култура, друга народопсихология.
Поздрави!

да те пази от кумирите!Аз съм наясно със себе си!

Не си разбрал. Нямам кумири. За да стигна до определени автори съм прочела доста неща. Някои неща съм приела, други не. Преценката ми се основана кое чувствам за истина. Истината те поразява. Чувства се. А след това наблюдаваш живота и идеите преминават през ситото на живота...Няма по-добро сито от самия живот.
Никой обикновен човек не е напълно наясно със себе си :)

говори за себе си!

Няма смисъл да водя безсмислен диалог с хора, които приемат нещата предназначени за всички възрасти като лични за неговата възраст. И отгоре на всичко да ме обвиняват, че имам кумири- т.е. им се моля и кланя. Това е един от греховете в християнската религия.
Не говоря за себе си никъде. Този блог е предназначен за моите духовни търсения.
Неприятно е, че човек, умеещ да пише хубави разкази е така докачлив на тема възраст. Съжалявам, но проблемът си е в теб. Но това е въпрос на личен избор.
Добре е да се научим да приемаме всички възрасти, особено своите, с уважение и любов.
Всичко добро!

Въпроси, продоли се от прочита:
Циганите са етнос дошъл от Индия и ако вярваме/аз лично вярвам, че съществува такова нещо като "мем" наследствена културна информация/, то те са примерът за това "правилно организираното общество". Всеизвестно е, че те толерират ранните бракове, защото приемат, че половата зрялост и нейното проявление не трябва по никакъв начин да бъде възпрепятствано. Но тук възникват въпроси като този "Дали половата зрялост не би следвало да върви със социалната, или поне да са застигат и пресичат някъде в пространството?", "Дали пълното отдаване на първичните инстинкти не води до застой на интелектуалното развитие?" Аз трудно мога да бъда набедена, че съм расист/който ме познава, може да потвърди/, но такива са личните ми наблюдения. Сред този етност "деца раждат деца", а резултатите от това са "невидими" за обществото, но съвсем не са радващи. Още не съм чула за осъден родител/или жених за педофилия /каквото престъпление/посегателствох са ранните бракове/.
Малко се отклоних от темата като че ли, но нека ми бъде простено....вървя към 6-ия цикъл. Дали, и как ще го завърша, само един бог знае.
:)))))

"Сега е обърнал гръб на живота, на амбициите, на желанията и на всичко останало -край вече. Той започва да върви към усамотението, към това да бъде сам себе си."Значи да бъдеш себе си означава да загърбиш всичко дотук, да загърбиш човешката си същност????Тогава какво ти остава?????

В текста не се казва нищо в полза на ранния брак. Казва се : "Четиринадесетата година е година на велика революция. Полът съзрява, човек започва да мисли в термините на пола; сексуалните фантазии заемат първо място в сънищата. "
Говорим за сексуални фантазии, за сексуални желания, но не за брак, дори не и за реален сексуален контакт с човек от другия пол.
Тук става въпрос да не се насажда на децата в тази възраст, че това, което заема съзнанието е нещо срамно за няхната възраст и да се чувстват виновни от тези си мисли.
Видно е, че човек се установява т.е. готов е за брак някъде около 28 години или +, - там някъде.

Текста е "Сега е обърнал гръб на живота, на амбициите, на желанията и на всичко останало -край вече. Той започва да върви към усамотението, към това да бъде сам себе си"
На 49 годишна възраст започва "да се движи навътре, да става интровертен, да става все по-медитативен и по-медитативен и изпълнен с молитвено настроение."

Да вървиш към себе си не означава да загърбиш човешката си същност....:)
Поздрави!

ПП- Аз разбирам автора като едно едно завъртане към себе си, човек става по-медативен /не буквално медитация/ в смисъл повече обърнат към собствените си изживявания, повече интровертен. А преди това, когато е имал силни амбиции е бил повече екстровертен.

Той казва:"Сега е обърнал гръб на живота, на амбициите, на желанията и на всичко останало -край вече."
Край??? Да обърнеш гръб на самия ЖИВОТ????? Голяма глупост. Но накрая за смъртта той казва: "Тя изглежда като край, защото никога не си познавал живота - а за този, който е познал живота, тя се явява като самата кулминация, самият връх, най-високият връх." За да стигнеш до смъртта като кулминацията на живота значи не трябва да обръщаш гръб на живота още на 49 години или когато и да е преди да дойде смъртта. Та нали неговата кулминация още не е достигната.....
Ошо не е мой учител, но съм го чела и даже слушала. Той има предвид, да обърнеш гръб на СВЕТА, на СУЕТАТА и даже дава примери с разните светски клубове.
Като казва да се откажем от секса, той има предвид да го правим, АКО тялото ни има все още биологична потребност (всеки е индивидуално устроен), но да не пълним съзнанието си със сексуални образи и идеи само защото така правят младите (а ние искаме да изглеждаме млади, нали?). Западното общество превърна външното в идеал... всички тези пластични операции, модата, рекламата... всичко е насочено сексуално и секса се издига в култ и признак за жизненост. Сега вече в училищата ги учат как да правят безопасен секс (СПИН). Това тържествено ликуване на секса е само фасада. Зад тази фасада се крие една безгранична нищета: млади мъже и момичета, които живеят в съмнителни връзки и не могат да се справят със самите себе си; бракове, които продължават лицемерно да съществуват или се разпадат. Една лична и обществена разяждаща трагедия! В такъв смисъл Ошо е прав да ни съветва да се обърнем навътре и да потърсим вътрешната си красота. Външното е временно и ще умре, а духът е вечен. Но ни трябва време да се осъзнаем. Затова не можем да тичаме до последния си дъх след суетните дрънкулки и накрая пред самата смърт да очакваме изведнъж да станем просветлени и осъзнати.

обаче оставам да мисля, че за да се създаде чувство у децата, че сексът е наслада, удовлетворяване на потребност и съпреживяване, едва ли за това е нужно да отиваме до Индия.
Приятна вечер.
:)

Здравей! Напълно съм съгласна с това, което си писала, а и точно в този смисъл е приемал нещата Ошо:
"Като казва да се откажем от секса, той има предвид да го правим, АКО тялото ни има все още биологична потребност (всеки е индивидуално устроен), но да не пълним съзнанието си със сексуални образи и идеи само защото така правят младите (а ние искаме да изглеждаме млади, нали?). "

Безсмислено е да преразказвам текста!
Аз също не съм ничия ученичка. Сама решавам кое е стойностно и кое не. Ошо е голям учител, преподавател в университети, много ерудиран ум и просветена душа и е писал много книги, има ги в книжарница "Хеликон" навсякъде в страната и се чете навсякъде по света. За мен е невъзможво в някакво откъслечно тексче да го представя. Ако иска някой да го разбере, да прочете поне една негова книга.
Къде си го слушала? Това е наистина невероятен шанс!

Разбира се. Кой казва, че трябва да отиваме в Индия? Ако си прочела внимателно текста Ошо критикува еднакво и източното общество /Индия и изоБщо източната култура и бит/, така и западната. Просто е обективен. Той е живял наскоро и то както в Индия, така и в САЩ. Преподавател е бил в университети и в Индия и в САЩ. Той познава в подробност всички религии- християнска, мюсюлманска, будизъм, джайнизъм и т.н., съвременни науки и съмременното западно общество. Точно по тази причина той е явление.

дали от Индия ще дойде тя или отвътре, от нашето подсъзнание не е определящо, важното е да я осъзнаем.
Срещите ми с Ошо бяха по телевизията. В Ротердам има дружество "Приятелите на Ошо", които провеждат специални срещи, предавания, фестивали и т.н. Виж:
http://www.youtube.com/watch?v=otGQqO2TYMI
http://www.youtube.com/watch?v=0v3OeszyaxE
http://www.youtube.com/watch?v=UshTlso9QYI
http://www.youtube.com/watch?v=a2u1g1dnKT8&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=xbyOE2_Yssw
http://www.vrienden-van-osho.nl/wie.html
http://www.oshofestival.nl/
В интернет можеш да намериш много за Ошо.

Благодаря ти! Ще ги разгледам всичките.